Paraskills – една история с щастливо начало, среда и без край

[vc_row][vc_column width=“2/3″][vc_column_text]В късната есен на 2014, партньори от 6 страни – България, Холандия, Чехия, Словения, Италия и Германия – започват работа по един изключително значим в социално и морално отношение проект по програма Еразъм+ на Европейската комисия – Paraskills. Целта е да се създадат и да се тестват правила и процедури за провеждане на състезания за професионални умения на хора с увреждания. Идеята е колкото простичка, толкова и значима – те не са различни, те знаят и могат, те са като всички нас и заслужават да получат полагащото им се внимание, уважение и признание от обществото.

И се започна – едно писане, едни проучвания… и пак писане, и още… Телефони, имейли. Опитваш се да привлечеш вниманието на хора, от които нещо зависи, за които това би трябвало да е кауза. Е, не се получи както си го мислехме, машинката проскърца, но все пак тръгна. Няма да говорим за хората, които пред камерите са много „загрижени“. Ще говорим за другите, които наистина са загрижени. Които прегърнаха идеята и вложиха много труд, време и емоция, за да сътворят един празник за себе си и своите близки и приятели. И за да се докажат като личности и професионалисти.

В Трявна сме. В Центъра за социална рехабилитация и интеграция. Там ни казаха простичко: „С вас сме. Искаме и го правим“. И се започна подготовката за състезанията – по регламент две – национално и европейско. Проектът определяше 5 възможни професии за избор: социални грижи и здраве, електротехника и монтаж, готварство, градинарство и ИТ. В Трявна избраха готварство и градинарство. Сформираха 4 отбора (по два за всяка професия) с по трима човека в отбор. Почти всеки ден в продължение на месеци, тези хора с различни увреждания се събират след работа и „тренират“. Болката е забравена, а въображението и вдъхновението ги превръща в творци. И те творят красота – в кухнята и градината.[/vc_column_text][vc_gallery type=“image_grid“ images=“10026,10029,10030,10025″ img_size=“medium“][vc_column_text]А състезанието? О, то беше цяла емоция. Цял ден и цяла нощ преди състезанието не спря да вали. Градините или по-скоро бъдещите градини са подгизнали от вода, а състезатели, съдии и организатори сме на ръба на отчаянието. Само готвачите са спокойни. В кухнята не вали. Утрото обаче, утрото… беше прекрасно. Слънцето се смееше, сякаш ни казваше: „Няма да ви предам“. И светът се промени. Толкова много усмивки, грейнали очи, съпричастност и солидарност. И хъс за победа. Не знаем кои се вълнуваха повече, състезателите или гостите. А те бяха много. Предимно хора с увреждания, близки и приятели.

Експерти от всички партньорски организации са подготвили задачите за състезанието – еднакви за всички състезатели от определена професия – салата „Цезар“ , чесново хлебче с билков дресинг и домашна майонеза за готвачите, а за градинарите – градина по определен дизайн.
Стартът е даден. Проблясват ножове, размахват се мотики. Чушки, домати, цветя и храсти – цветен калейдоскоп. Съдии гледат строго, приятели стискат палци, часовници отмерват времето. И когато след два часа, изпълнени с напрежение, въображение и отдаденост, е обявен краят на състезанието, пред погледа на всички грейнаха две прекрасни градини и две изкусителни салати. И започнаха мъките на съдиите, защото от хубавото трябваше да се избере по-хубавото. Всички заслужаваха, но само два отбора грабнаха златните купи и правото след няколко месеца да представят България на Европейското състезание в Амстердам.[/vc_column_text][vc_gallery type=“image_grid“ images=“10023,10020,10021,10022″ img_size=“medium“][vc_column_text]О, а вижте градините ни сега – почти година след Националното състезание! Те устояха на лютата зима и на тежкия сняг![/vc_column_text][vc_gallery type=“image_grid“ images=“10024,10033″ img_size=“medium“][vc_column_text]Състезателите ни нямаха много време за подготовка, но това не ги тревожеше. Не се съмняваха във възможностите си си. Знаеха, че знаят, знаеха, че могат. Притесняваха се от друго – от мащаба на състезанието. Дванадесет отбора от шест държави, различни стандарти, съпътстващи подготовката в отделните страни, различната култура, общуването. По понятни причини повечето от състезателите дори не бяха пътували със самолет, което създаде проблеми на организаторите, но в крайна сметка всички се озоваха живи и здрави на летището в Амстердам.

На следващия ден беше голямото изпитание. И когато заеха местата си, тревогите изчезнаха и остана само голямото желание за победа над много сериозни съперници – отборите по готварство на Словения, Германия и Холандия и отборите по градинарство на Германия, Италия и Холандия. Това щеше да бъде колкото победа над съперниците, толкова и победа над самите тях, над техните физически проблеми, победа в борбата им за „място под слънцето“. Разбира се, не мина и без премеждия. Неработеща техника в кухните, тежки елементи, които хора със сериозни двигателни проблеми трябваше да преместят до градината си. Но забележителният дух на тези хора им помогна да преодолеят всичко и в крайна сметка българските отбори да се класират на второ място и гордо да позират със сребърните медали на гърдите си. Това беше техният звезден миг. Тяхното усещане, че са значими и стойностни хора заслужаващи подобаващо място в обществото. Остава само обществото да го разбере и да ги приеме като равни.[/vc_column_text][vc_gallery type=“image_grid“ images=“10032,10031″ img_size=“medium“][vc_column_text]Вече е лятото на 2017 година. Сбогувахме се с Амстердам, сбогувахме се с Трявна и погледите ни са насочени към 2019 година, когато на друго място и с други хора ще съприживеем същите емоции.[/vc_column_text][vc_gallery type=“image_grid“ images=“10028,10027″ img_size=“medium“][/vc_column][vc_column width=“1/3″][vc_column_text]

[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]